Дейности
Село Яворец е на 10 км югоизточно от Севлиево и 18 км северозападно от Габрово. Разположено в подножието на скалния венец Витата стена (702 м н.в.), то е сред най-живописните селища в общината.
Край селото тече р. Лъкавец — десен приток на р. Лопушница, която се влива в р. Росица преди моста за с. Горна Росица. Източно от селото е открит моноклиналният рид „Стражата", известен с местното название „Витата стена".
Най-ранното известно историческо название на селото е Хисар бей — стара турска топонимия, преди прехода към Сърбеглии и Яворец.
До Освобождението Яворец е известен под името Сърбеглии — изцяло турско село с 2 джамии. Единственият българин преди Освобождението е Сава Гатев Ченчев от Севлиево, отворил кафене на главния път.
„Повечето местности в землището и днес са известни с турските си названия — Баадалата, Меч тепе, Ашимовото, Герджилика, Мантърлъка, Бахчилъка."
Освобождението предизвиква динамични миграционни процеси. До 1884 г. селото вече е предимно българско. Остава да живее само едно турско семейство на Мехмед (Мемиш) Ибрям Чауш с трите си дъщери и един син, което се изселва в Севлиево чак през 1957 г.
Новите заселници идват от планинските и полупланинските райони — Каябаш (Здравковец), Армени, Новаковци, Райновци, Смиловци, Калпазаните и другаде. Пръв се заселил дядо Гунчо от Каябаш; после дядо Цоньо Кaраконджола от Драгановци; Илия Владов идва 1883 г.
Най-ранното известно турско название на селото, преди прехода към Сърбеглии и Яворец.
Две джамии: едната там, където е старата община; другата в двора на Симеон Христов Георгиев. Единствен българин: Сава Гатев Ченчев — кафене на главния път за Севлиево.
След Освобождението идват преселници от планинските райони. До 1884 г. селото вече е почти изцяло българско.
1888/89 — строи се старото училище с доброволен труд. 1896 — осветена е църквата „Св. вмчк Димитрий Солунски".
1900 — театрална група от ученици основава читалище в стая на училището. 1922 — отделя се като самостоятелна институция.
По времето на Кимон Георгиев. Идеята за „Яворово" е на Христо Лалев (1922), но в страната вече има такова село. Засяват се първите яворови дървета край общината.
16 септември 1940 — пуснато е електрическото осветление. 1951 — завършен е водопроводът — първият в селата на бившия Търновски окръг.
1954 — новото училище с 6 класни стаи, физкултурен салон и библиотека. 1961 — открива се сградата на читалище „Васил Левски".
При заселването повечето родове са многочислени семейства: дядо Кольо Количев идва с четирима синове и две дъщери; дядо Иван Гаека — с четири синове; дядо Илия Владов — с четири сина и три дъщери. Земята се дели между децата, затова поземленият фонд непрекъснато намалява. Повечето домакинства притежават 30–40 дка земя.
Малко са семействата с по-голяма земя: Иван Пенчев — 180 дка, дядо Николчо — 150 дка, Гатеолу — около 300 дка.
„Зимно време идеха отвъденчени (от Казанлъшко). Те бяха още по-големи майстори и правеха дрехи на по-богатите за премяна в празничните дни — дълги шуби подплатени с агнешки кожи."
Власите в Яворец: През първата половина на 20 в. се заселват и власи. Дядо Стефан Влаха идва от Турно Магурели (Румъния) и има седем сина: Добри, Марин (кларинет), Георги, Мирчо, Петър (свири барабана), Иван (Вачето), Анко (Маньо).
Другата голяма влашка фамилия е на Анко влаха (свири на флигорна) — „всичките са руси и бели хора". С построяването на леярния цех към машинния завод (1967–1968) влашкото население в Яворец се увеличава значително.
Социалните промени настъпват бавно. Кольо Владов е първият мъж, обръснал мустаките и облякъл европейски панталони — след завръщане от Канада. Към 40-те г. на 20 в. жените една по една си режат плитките. Промяна в начина на хранене (отделни чинии, алуминиеви прибори) — от 40-те г. на 20 в. Дядо Николчо до края на живота си (1947) се храни с дървени лъжици, „защото новите му чукат по зъбите".
Жителите на Яворец се занимаваха със земеделие и животновъдство — сееше се всичко, което вирее по тези земи: жито, царевица, ечемик, овес, коноп, лозарство и овощарство.
С годините яворчани стават известни като най-добрите производители на пъпеши в района. Дядо Влади, наричан „агронома", прави първия бостан с „коравци" пъпеши за продан.
Лозарство: от 1905 г. са засети лозята на „Бахчилъка". От 1923 г. дядо Симеон Христов засажда м. „Вран" с лозови пръчки — гъмза, памид, румънка, гръцко, резекия, афус и други сортове.
От началото на 20 в. яворчани започват да търсят работа и в чужбина. Много от тях не се завръщат.
Гатьо Коев, Кăньо Христов (Канадата), Кольо Илиев. Кольо Владов се завръща с европейски навици.
Влади Христов и Илия Христов — градинари. Последният не се завръща.
Йордан Станчев, Иван Стефанов, Иван Христов и Кольо Цонев — не се завръщат.
Нестор Тотев — мазач. Едва събира пари да се върне, но носи грамофон с фуния и умението да прави красиви мазилки.
Яворец е в един от най-красивите райони на Централния Балкан, в обятията на Природен парк „Българка".
Емблематичен скален феномен — моноклиналният рид „Стражата", известен с местното название „Витата стена". Нова екопътека тръгва от центъра на Яворец.
Р. Лъкавец — десен приток на Лопушница, тече край Яворец. Лопушница се влива в р. Росица преди моста за с. Горна Росица.
Живописен язовир, използван за риболов и напояване. Спокойно кътче сред природата край Яворец.
Нов туристически маршрут с начало от центъра на селото, водещ до скалния феномен с панорамни гледки към Балкана.
200-годишен дъб над Яворец — жив свидетел на историята. Вековна гора с чешми и кладенци, изградени от старите яворчани.
Яворец е в непосредствена близост до Природен парк „Българка" — дом на богато биоразнообразие и вековни гори.
Образователното дело в Яворец (тогава Съръ Беглии) тръгва скоро след Освобождението. През есента на 1884 г. се взема историческото решение за създаване на училище. Първите 8–10 ученика учат в стая, предоставена от Ненчо Георгиев, а пръв учител е селският писар Атанас Терзиев от с. Враниловци.
През 1886–1887 г. училището се мести в къщата на Иван Гърновеца — учениците вече са 30 и се делят в две отделения, а учител е Христо Цонев от с. Новаковци. Истинската училищна сграда е построена през 1888 г. с доброволния труд на цялото население — две светли класни стаи с подвижна преграда (използвана и като театрална сцена!), трапезария и учителска стая.
Дърветата за строежа са докарани от м. „Бухала" над с. Музга — „снемаха ги на манджелък до низините, после на кола с две колела, а накрая на нормална кола с 4 колелета". Под ръководството на учителя Иван Унджиев децата се учат на четене, писане, аритметика, пеене и гимнастика.
Роден 19.01.1909 г. в Яворец. Учителства в родното си село над 33 години, от които като директор на училището от 1945 до 1964 г. Тясно свързан и с читалищната дейност на селото.
8–10 деца учат в стая на Ненчо Георгиев. Пръв учител — Атанас Терзиев от Враниловци.
Училището се мести в къщата на Иван Гърновеца. 30 ученика в две отделения. Учител: Христо Цонев от Новаковци.
Построена с доброволен труд — две класни стаи с подвижна преграда (и сцена за театър), трапезария и учителска стая.
Назначаването й стимулира образователния процес и привлича повече момичета в класните стаи.
Първото представление е пиесата „Левски" — събитието, от което по-късно се ражда и името на местното читалище.
Институцията придобива облик на пълно начално училище.
Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. 10 учители преподават общо, учениците варират между 120 и 160 — достигат 191 през 1916/1917 г.
Училището прераства в прогимназия.
Започва ограмотяване на възрастното население. След преименуването на селото институцията носи името Народно училище с. Яворец.
Институцията получава нов статут и име.
Богата културна дейност — челни места на градски и междуокръжни прегледи.
Седем класни стаи, учителска стая и физкултурен салон.
Годишно се отглеждат и възпитават между 30 и 120 деца от социално слаби семейства.
4 допълнителни класни стаи, санитарни възли, салон и работилница — заради нарастващия брой ученици.
Основен ремонт, кабинетна система на обучение. Държавно отличие за вековния принос на училището „Владо и Ильо".
По предложение на Педагогическия съвет училището избира за патрон видния български будител, книжовник и дипломат.
„Хубавата сграда е построена със собствен труд, а усилията на цялата местна общност са насочени към това тя да продължи да бъде светъл дом за знания за идните поколения."
Построена при кметуването на Петко Димов, осветена на 8 ноември 1896 г. (Димитровден). Дядо Спас Панчев дялал камъните — 1895 г.
Първият свещеник — роден 1873 г. в Любенова махала, Новозагорско. Служи в Яворец непрекъснато 38 години до 1 дек. 1936 г. Съосновател на кредитна кооперация „Пробуда" (1908) и потребителски магазин (1923). С него е монтиран трафопост и телефон в общината (1923). Спомни за потопа на Лъкавец 1904 г.: река се е надигнала с 1.90 м.
Роден 1908 г. Поема свещеничеството от 1937 г. и е произведен в Протойерей през 1971 г. Един от собствениците на първата лека кола в Яворец — Москвич 403/407.
Преди Освобождението селото има 2 джамии: едната — където е старата община, другата — в двора на Симеон Христов Георгиев. Материална следа от многовековното турско присъствие.
Яворчани са известни с упоритост и предприемчивост. Много от техническите новости в региона идват именно оттук.
16 септември 1940 г. — пуснат е токът. Закупен е и радио апарат за общината.
Първият водопровод в селата на бившия Търновски окръг. Каптирането започва 1940 г., пуснат е 1951 г. след временно спиране.
С усилията на поп Копринков и писаря Христо Лалев — поставени в общината.
1925 г. — първата германска вършачка. 1928 г. — английска вършачка с 40 акционери. Преди това — харман с диканя, теглена от кон.
Първи тракторист: Иван Йонков. Първи механизатор: Пройно Славчев. Шофьор на първи камион: Лальо Пенчев.
Москвич 403 и 407 — закупени от Станчо Йонков и поп Павел Коев.
Идеята за читалище идва от учениците в Севлиевската гимназия, които при зимна ваканция се прибират на село и формират театрална група. Изиграни са пиесите „Руска", „Граничари" и „Левски" — успехът на последната ги навежда на мисълта да основат читалище. Това става 1900 г. — в стая на училището.
1922 г. — по инициатива на общинския писар Христо Лалев читалището се отделя като самостоятелна институция. Тогава Лалев прави и предложение за промяна на името на селото — „Яворово", но в страната вече има такова. На 1934 г., по времето на Кимон Георгиев, официалното наименование „Яворец" е утвърдено и са засяти първите яворови дървета.
Строежът на читалищната сграда (1958–1961): Всяко домакинство изработва по 1200 тухли в керамичната фабрика край с. Горна Росица срещу 500 тухли по сметката на читалището. Две вареници по 15 тона вар. Самооблагане по 3%, 102 000 лв. за 2 г. + по 12 безплатни трудодни от всеки жител на 16–60 г. Камъните за варта са извадени от местността „Баадалата". Ръководител на строежа: Христо Цанков (най-добрият строител в селото). За набавянето на материали и воденето на сметките отговарял Илия Колев. Първа копка: 17 март 1958 г., начален капитал 7000 лв. Открита: 1961 г.
Край новата читалищна сграда се оформя централен площад с луминесцентно осветление. Впоследствие са изградени нова Община, автобусна спирка и съвременно архитектурно оформление на целия терен.
Днес Яворец е модерно и поддържано селище с обновен обществен център, европейска инфраструктура и зелени площи. Селото съчетава традиция и съвременност — привлекателно за туризъм, за живот в природата и за запознаване с автентичния балкански бит.
Според агронома Христо Симеонов (Йоцо): „Хората тук са много упорити и предприемчиви, когато трябва да се направи нещо от полза за цялото население."